ЗАКОН ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН

Обн., ДВ, бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г.
изм. ДВ. бр.17 от 21 Февруари 2003г.

Глава I - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл.1 (1)(Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Този закон урежда условията и реда за регистрация на промишлен дизайн, правата, произтичащи от нея, и защитата на тези права.

(2) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Този закон не урежда отношения, възникващи при създаване и използване на промишлени дизайни, свързани с изпълнение на специфични дейности на органите на Министерството на вътрешните работи.

Приложно поле

Чл. 2. (1) Този закон се прилага по отношение на българските физически и юридически лица, както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които Република България е страна.

(2) По отношение на чуждестранните физически и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство.

Промишлен дизайн

Чл. 3. (1) По смисъла на този закон промишлен дизайн, наричан по-нататък "дизайн", е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.

(2) Продукт по смисъла на ал. 1 е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми.

Право на авторство

Чл. 4. (1) Лицето, създало дизайн, има право на авторство по този закон. Това право е безсрочно и непрехвърляемо и се ползва от защита по този закон, независимо от защитата, която може да получи и по други закони.

(2)Когато дизайнът е създаден от две или повече лица, правото на авторство възниква за всички лица и те са съавтори. Не са съавтори лицата, които са оказали само техническа, материална или друга помощ на автора.

(3) Авторът или съавторите на дизайна се посочват в свидетелството за регистрация и в публикацията за нея, което се следи служебно от Патентното ведомство.

(4) Патентното ведомство вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни действителния автор, установен с влязло в сила съдебно решение по спор за авторство и съавторство.

Представителство

Чл. 5. (1) Всяко лице, което съгласно този закон има право да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез местен представител по индустриална собственост.

(2) Лица, които нямат местожителство или седалище в Република България, извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост.

Такси

Чл. 6. Патентното ведомство събира такси за: заявяване; експертиза; приоритет; регистрация; издаване на свидетелство; подновяване на регистрацията; вписвания; поправка на грешки; обжалване на откази; заличаване на регистрацията; продължаване на срокове; публикации; международна регистрация; информация за заявен или регистриран дизайн; справки или извлечения от Държавния регистър на промишлените дизайни, в размери, определени в тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Досие

Чл. 7. (1) Патентното ведомство съставя и поддържа за всеки дизайн досие, което включва цялата документация по регистрацията.

(2) Патентното ведомство предоставя на трети лица информация за заявен дизайн по ред, определен от председателя.

(3) Информацията по ал. 2 съдържа само тези данни, които се публикуват, ако дизайнът бъде регистриран.

Държавен регистър на промишлените дизайни

Чл. 8. Държавният регистър на промишлените дизайни съдържа данни за всички регистрирани дизайни и за всички последващи промени по отношение на тях.

Достъп до Държавния регистър на промишлените дизайни

Чл. 9. Държавният регистър на промишлените дизайни е публичен. Всеки може да иска справка или извлечение от съдържанието му.

Глава II - ПРАВНА ЗАКРИЛА

Раздел I - Регистрация

Придобиване на право върху дизайн

Чл. 10. (1) Право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация.

(2) Правото върху дизайн е изключително.

Основания за регистрация

Чл. 11. (1) Регистрира се дизайн, който е нов и оригинален.

(2) Не се регистрира:

1. дизайн, който противоречи на обществения ред или на добрите нрави;
2. дизайн, чиито особености са обусловени единствено от техническите или функционалните характеристики на продукта;
3. дизайн, чиито особености са обусловени от необходимостта продуктът, към който е включен или към който е приложен дизайнът, да бъде механически свързан или поставен във, около или срещу друг продукт така, че и двата продукта да изпълняват функциите си, с изключение на дизайн, чиято цел е да направи възможно мултиплицирано сглобяване или свързване на взаимно заменяеми продукти в модулна система.

(2) (Нова - ДВ, бр.17 от 2003 г.) При регистриране правото на авторство върху промишлен дизайн, свързан с отбраната и сигурността на страната,се изисква предварително писмено съгласуване с Министерството на отбраната или с Министерството на вътрешните работи.

Новост

Чл. 12. (1) Дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света.

(2) Дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени детайли, които не влияят върху цялостното възприятие за тях.

Оригиналност

Чл. 13. Дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в потребителя, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета.

Разгласяване, което не влияе на новостта

Чл. 14. Разгласяването на дизайн - обект на заявка за регистрация, не влияе върху новостта му, когато това разгласяване е направено в 6-месечен срок преди датата на подаване на заявката, съответно датата на приоритета от:

1. автора, неговия правоприемник или трето лице в резултат на информация или действие на автора или на неговия правоприемник;
2. трето лице във вреда на автора.


Срок на действие на регистрацията

Чл. 15. (1) Срокът на действие на регистрацията на дизайн е 10 години от датата на подаване на заявката.

(2) Регистрацията може да бъде подновявана за три последователни периода от по 5 години.

Право на заявяване и право на регистрация

Чл. 16. (1) Правото на заявяване на дизайн принадлежи на автора. Когато правото на заявяване принадлежи на няколко лица, то се упражнява съвместно. Отказът на едно лице или на няколко от лицата да участват в заявяването не е пречка за останалите. Отказът трябва да е изричен и да е в писмена форма.

(2) Когато дизайнът е служебен съгласно чл. 17, ал. 1, правото на заявяване принадлежи на работодателя или на поръчващия.

(3) Правото на заявяване в случая по ал. 2 преминава върху автора, ако в 3-месечен срок от писменото уведомление за създадения дизайн работодателят, съответно поръчващият, не подаде заявка, освен ако между тях е уговорено друго.

(4) Правото на заявяване може да принадлежи съвместно на работодателя, съответно на поръчващия и на автора, ако това е уговорено.

(5) Счита се, че заявителят има право на заявяване, докато не се установи друго по съдебен ред.

(6) Правото на регистрация принадлежи на първия заявител.

Служебен дизайн

Чл. 17. (1) Дизайнът е служебен, когато е създаден при изпълнение на задължения по трудово правоотношение или по поръчка, освен ако в договорите е уговорено друго.

(2) Авторът, който е създал служебен дизайн, има право на допълнително възнаграждение.

(3) Възнаграждението на автора може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на дизайна, като еднократна сума или по друг начин.

(4) Когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на дизайна, авторът може да поиска увеличаване на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.

Обхват на правната закрила

Чл. 18. Обхватът на правната закрила се определя от изображението, съответно от изображенията на регистрирания дизайн, и включва всеки дизайн, който не създава у потребителя различно цялостно възприятие.

Съдържание на правото върху дизайн

Чл. 19. (1) Правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила.

(2) Използването на дизайна по ал. 1 включва производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели.

(3) Правото има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикуване на регистрацията на дизайна в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Ограничения на правото върху дизайн

Чл. 20. Правото по чл. 19 не се разпростира върху:

1. използването на дизайн, когато се осъществява за лични потребности или с експериментална цел;
2. използването на дизайн с цел цитиране или обучение, ако това използване е съвместимо с добросъвестната търговска практика и не вреди без основание на нормалното използване на дизайна и при условие, че се посочва източникът;
3. използването на дизайн в чужди наземни, морски или въздушни превозни средства, които временно или случайно навлизат в територията на страната и в които той се прилага изключително за техните нужди, както и върху вноса на резервни части и спомагателни приспособления с цел използването им при ремонт на тези превозни средства.

Изчерпване на правото върху дизайн

Чл. 21. (1) Притежателят на правото върху дизайн не може да забрани използването на продукти, посочени в регистрацията, в които е включен или към които е приложен регистрираният дизайн, когато продуктите са пуснати на пазара в Република България от него или с негово съгласие.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато притежателят на правото върху дизайн може да се противопостави на следващи продажби, когато продуктите са променени или подправени.

Притежаване на правото върху дизайн

Чл. 22. (1) Правото върху дизайн може да принадлежи на едно или повече лица.

(2) Когато правото върху дизайн принадлежи на две или повече лица, всеки съпритежател може да го използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това пред тях, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма.

Преждеползване

Чл. 23. Лице, което до датата на подаване на заявка за регистрация на дизайн добросъвестно е използвало на територията на Република България дизайна или е извършило необходимата подготовка за това, има право да го използва в същия обем и след тази дата.

Раздел II - Разпореждане

Прехвърляне

Чл. 24. (1) Всички права по този закон, доколкото в него не е предвидено друго, могат да се прехвърлят.

(2) При притежаване на правото върху дизайн от две или повече лица то се прехвърля с писменото съгласие на всички съпритежатели.

(3) Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по молба на една от страните, към която се прилага документ за прехвърляне, и има действие спрямо трети лица от датата на вписването му.

Прехвърляне на правото, произтичащо от преждеползване

Чл. 25. Правото, произтичащо от преждеползване, може да се прехвърля само с търговското предприятие, в което е възникнало.

Лицензионен договор

Чл. 26. (1) Притежателят на правото върху дизайн може да разреши използването на дизайна с лицензионен договор. Разрешение за използването на дизайн, който е съвместно притежание на две или повече лица, се дава с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго.

(2) Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна.

(3) Лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право сам да използва дизайна, само ако това е изрично уговорено.

(4) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по молба на лицензополучателя, към която се прилага извлечение от него. На лицензополучателя се издава удостоверение.

(5) Извлечението от лицензионния договор трябва да съдържа идентификационните данни на лицензодателя и на лицензополучателя, регистровия номер на дизайна, срока на договора, подписите и/или печатите на страните.

(6) Лицензионният договор има действие по отношение на трети лица от вписването му в Държавния регистър на промишлените дизайни.

Раздел III - Прекратяване на действието и заличаване на регистрацията

Прекратяване действието на регистрацията

Чл. 27. (1) Действието на регистрацията се прекратява със:

1. изтичането на срока по чл. 15;
2. отказа на притежателя;
3. прекратяването на юридическо лице - притежател на дизайн без правоприемство.


(2) Прекратяването по ал. 1, т. 3 се извършва по искане на заинтересувано лице.

(3) С прекратяването на действието на регистрацията се погасява правото върху дизайна.

Отказ от право върху дизайн

Чл. 28. (1) Притежателят на правото върху дизайн може да се откаже от правото си върху него.

(2) Отказът на един или няколко от съпритежателите не води до прекратяване на правната закрила.

(3) Отказът от право може да се направи по отношение на всички дизайни или на някои от тях, за които е извършена регистрацията.

(4) Когато има вписан лицензионен договор, отказът от право върху дизайн се вписва само след като притежателят на правото върху дизайна представи доказателство, че е уведомил лицензополучателя за намерението си да се откаже от правото върху дизайн. В този случай вписването се извършва след изтичането на двумесечен срок от представяне на доказателството.

(5) Отказът от право върху дизайн се прави с писмена декларация до председателя на Патентното ведомство.

(6) Отказът има действие от датата на вписването му в Държавния регистър на промишлените дизайни.

Заличаване на регистрацията

Чл. 29. (1) Регистрацията се заличава по искане на всяко лице, когато дизайнът:

1. е регистриран в противоречие с чл. 3 или чл. 11, ал. 1;
2. е изключен от закрила съгласно чл. 11, ал. 2;
3. е идентичен по смисъла на чл. 12, ал. 2 с дизайн - обект на национална или международна заявка, за която Република България е посочена страна с по-ранна дата на подаване, съответно приоритет, при условие че по тази заявка се извърши регистрация;
4. включва обект на по-ранно право на трето лице по Закона за авторското право и сродните му права и липсва съгласие за употребата му;
5. е регистриран при неспазване на изискванията по чл. 2.


(2) Когато основанията за заличаване се отнасят до част от дизайните, включени в множествена заявка, регистрацията се заличава само за тази част.

(3) Регистрацията се заличава и когато по исков ред е установено, че вписаният притежател не е едно от лицата, посочени в чл. 16, и в едномесечен срок от влизането в сила на съдебното решение не е постъпила молба за вписване на действителния притежател.

(4) Регистрацията може да се заличи и по искане на председателя на Патентното ведомство на основанията, предвидени в ал. 1 и 2.

Правни последици от заличаването

Чл. 30. (1) Заличаването на регистрацията има действие от датата на подаване на заявката.

(2) Заличаването на регистрацията не засяга:

1. влезлите в сила решения по искове за нарушение, доколкото са били изпълнени преди заличаването;
2. лицензионните договори, доколкото са изпълнени преди заличаването, освен ако е уговорено друго.


Глава III - ПРОИЗВОДСТВО В ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО

Подаване на заявка

Чл. 31. (1) Заявката за регистрация на дизайн се подава в Патентното ведомство.

(2) За дата на подаване на заявката се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени:

1. искането за регистрация;
2. името и адресът на заявителя;
3. едно или няколко графични или фотографски изображения, които ясно и пълно разкриват дизайна, за който се иска закрила.


Съдържание на заявката

Чл. 32. (1) Заявката освен данните по чл. 31, ал. 2 трябва да съдържа и:

1. името на държавата, на която заявителят е гражданин, в която има местожителство или в която извършва действителна търговска или производствена дейност;
2. името и адреса на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такъв, и пълномощно;
3. претенция за приоритет, когато има позоваване на такъв;
4. копия на изображението на дизайна;
5. броя на дизайните, за които се иска закрила;
6. посочване на продуктите, в които е включен или към които е приложен дизайнът;
7. указание за класификационния индекс на продуктите по Международната класификация за моделите и рисунките съгласно Спогодбата от Локарно;
8. опис на представените изображения;
9. името и адреса на автора;
10. документ за платени такси за заявяване, експертиза и приоритет.


(2) Към заявката може да се включи и представено по инициатива на заявителя кратко описание на особеностите на дизайна.

(3) Документите и данните се представят на български език. Когато са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в 3-месечен срок от тази дата те бъдат представени на български език.

Множествена заявка

Чл. 33. (1) Няколко дизайна могат да се включат в една множествена заявка, при условие че продуктите, в които са включени или към които са приложени дизайните, принадлежат към един клас на Международната класификация за моделите и рисунките съгласно Спогодбата от Локарно или към един и същ комплект или композиция от изделия.

(2) За всеки следващ дизайн след първия, включен в множествената заявка, се заплащат допълнителни такси.

Разделяне на заявката

Чл. 34. (1) Заявителят има право да раздели заявката до вземане на решение по нея. Самостоятелните заявки ползват приоритета на първоначално подадената заявка, ако са постъпили в 3-месечен срок от разделянето.

(2) Патентното ведомство предлага на заявителя в 3-месечен срок да раздели заявка, подадена по национален ред, ако тя не отговаря на условията по чл. 33. Самостоятелните заявки за отделените части ползват приоритета на първоначално подадената заявка, ако са подадени в този срок.

Право на приоритет

Чл. 35. (1) От датата на подаване на заявката съгласно чл. 31, ал. 2 на заявителя се признава правото на приоритет пред по-късно подадени заявки за регистрация на идентични дизайни.

(2) Право на приоритет на заявителя се признава от датата на предходна заявка, при условие че:

1. предходната заявка е била редовно подадена в Република България, в страна - членка на Парижката конвенция или на Световната търговска организация;
2. предходната заявка е първа заявка по смисъла на чл. 4 от Парижката конвенция и в нея е разкрит същият дизайн;
3. заявката е подадена в Патентното ведомство в 6-месечен срок от датата на подаване на предходната заявка;
4. претенцията за приоритет е направена най-късно в 2-месечен срок от датата на подаване на заявката съгласно чл. 31, ал. 2 с посочване на датата и страната на предходната заявка; и
5. в 3-месечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи приоритетно свидетелство, издадено от компетентния орган на страната, в която е подадена предходната заявка.


(3) Редовно подадена заявка по ал. 2, т. 1 е заявка, която има установена дата на подаване независимо от нейната последваща съдба.

(4) При множествена заявка може да се претендира за право на приоритет въз основа на повече от една предходна заявка, ако са изпълнени условията по ал. 2.

Формална експертиза

Чл. 36. (1) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 31, ал. 2 за установяване дата на подаване. Когато тези изисквания не са изпълнени, постъпилите материали се връщат на заявителя.

(2) За всяка заявка с установена дата на подаване се извършва формална експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 31, ал. 1, чл. 32, 33, чл. 34, ал. 2 и чл. 35, ал. 2, 3 и 4. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя 3-месечен срок за отстраняването им.

(3) Когато в срока по ал. 2 заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява.

Експертиза по същество

Чл. 37. (1) За всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се извършва експертиза в срок една година дали заявеният дизайн:

1. е по смисъла на чл. 3;
2. не е изключен от закрила съгласно чл. 11, ал. 2;
3. е нов съгласно чл. 12 по отношение на дизайните, регистрирани по национален или международен ред в Република България;
4. не е идентичен по смисъла на чл. 12, ал. 2 на дизайн - обект на национална заявка с по-ранна дата на подаване, съответно приоритет, когато впоследствие по тази заявка се извърши регистрация;
5. не е идентичен по смисъла на чл. 12, ал. 2 на дизайн - обект на международна заявка с по-ранна дата на подаване, съответно приоритет, за която Република България е посочена страна и по която не е взето решение за отказ.


(2) Когато има основание за отказ на регистрация на заявения обект или на част от него, заявителят се уведомява за това, като се посочват всички мотиви и му се предоставя 3-месечен срок за възражение.

(3) Когато в срока по ал. 2 заявителят не направи основателни възражения и/или не ограничи заявения обект, се взема решение за отказ от регистрация.

(4) Когато се установи, че заявеният обект или част от него може да се регистрира, се взема решение за регистрация. На заявителя се издава свидетелство за регистрация в едномесечен срок.

Оттегляне, ограничаване и промени в заявката

Чл. 38. (1) До вземането на решение по заявката заявителят може да я оттегли по отношение на всички дизайни или на част от тях.

(2) В заявката не могат да се внесат промени, освен когато има промяна в името или адреса на заявителя или е необходимо да се поправят допуснати грешки в името и адреса на заявителя и очевидни грешки, при условие че тези поправки не засягат дизайна.

(3) Промените по ал. 2 се извършват по молба на заявителя.

Подновяване на регистрацията

Чл. 39. (1) Регистрацията на дизайн се подновява по молба на притежателя на правото върху дизайна, съдържаща регистровия номер и придружена с документ за платена такса.

(2) Молбата за подновяване може да се подаде в последната година на срока по чл. 15, ал. 1 или срещу заплащане на допълнителна такса до 6 месеца след изтичането на този срок.

(3) Когато не са изпълнени изискванията по ал. 2, подновяването на регистрацията се отказва с решение на председателя на Патентното ведомство.

(4) Когато притежателят поиска подновяване на регистрацията само за някои от дизайните, в молбата се посочват тези дизайни.

(5) Подновяването действа от деня, следващ датата, на която изтича срокът на предходната регистрация.

Промени в името и адреса на притежателя

Чл. 40. (1) Притежателят на правото върху дизайн е длъжен в 3-месечен срок да уведоми писмено Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си.

(2) Промяната се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по искане на притежателя.

(3) Всички документи, за които притежателят на правото върху дизайн трябва да бъде уведомен, се изпращат на адреса, вписан последен в Държавния регистър на промишлените дизайни.

Разглеждане на спорове

Чл. 41. (1) Отделът по спорове на Патентното ведомство разглежда:

1. жалби срещу решения по чл. 37, ал. 3 за отказ на регистрацията;
2. жалби срещу решения по чл. 36, ал. 3 за прекратяване на производството;
3. искания за заличаване на регистрацията.


(2) Съставите на отдела по спорове към Патентното ведомство за разглеждане на жалбите се състоят от трима държавни експерти, един от които е юрист, а съставите за разглеждане на исканията - от петима държавни експерти, двама от които са юристи.

(3) Съставите по ал. 2 се назначават от председателя на Патентното ведомство.

Срокове

Чл. 42. (1) Жалбата се подава в 3-месечен срок от съобщаване на решението.

(2) Искането може да се подаде през целия срок на действие на регистрацията, а след това - само от ответника по иск за нарушение на права.

(3) По жалби, които не са подадени в срок, както и по жалби и искания, за които при подаването им не е заплатена такса, производство не се образува.

Съдържание на жалбите и исканията

Чл. 43. (1) Жалбата трябва да съдържа данни за жалбоподателя, данни за заявката и възражения срещу решението за отказ.

(2) Искането трябва да съдържа данни за молителя, данни за регистрацията на дизайна и основанието за заличаване съгласно чл. 29, ал. 1, 2 и 3.

(3) Когато се констатират недостатъци, на жалбоподателя или на молителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. Ако в този срок недостатъците не бъдат отстранени, производството се прекратява.

Произнасяне по жалбите

Чл. 44. (1) Когато жалбата е неоснователна, решението за отказ се потвърждава от председателя на Патентното ведомство.

(2) Когато жалбата е основателна, решението се отменя от председателя на Патентното ведомство, който взема решение за регистрация или за връщане на заявката за повторно разглеждане.

(3) Когато се отмени решение за отказ при повторното разглеждане на заявката, се взема решение по същество от председателя на Патентното ведомство.

Производство по исканията

Чл. 45. (1) Копие от искането се изпраща на притежателя на правото върху дизайна и му се предоставя 3-месечен срок за възражение.

(2) Когато искането е неоснователно, се взема решение за отхвърлянето му от председателя на Патентното ведомство.

(3) Когато искането е основателно, се взема решение за пълно или частично заличаване на регистрацията от председателя на Патентното ведомство.

(4) В случаите на частично заличаване издаденото свидетелство за регистрация се заменя с ново.

Продължаване на срокове

Чл. 46. По молба на заявителя, подадена преди изтичането на сроковете по чл. 36, ал. 2, чл. 37, ал. 2 и чл. 45, ал. 1, тези срокове могат да бъдат продължени с 3 месеца, но не повече от два пъти при заплащане на съответни такси. Молбата не се уважава, когато таксата не е платена при подаването й.

Възстановяване на срокове

Чл. 47. Срокове, пропуснати поради особени и непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по молба на заявителя или притежателя на правото върху дизайн. Молбата се подава до 3 месеца след отпадане на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичането на пропуснатия срок. Решението за възстановяване на срока се взема от председателя на Патентното ведомство.

Публикации в официалния бюлетин

Чл. 48. В Официалния бюлетин на Патентното ведомство се извършват публикации на всички регистрирани дизайни и последващите промени в тях.

Съдебен контрол

Чл. 49. Решенията на председателя на Патентното ведомство по чл. 44, ал. 1 и 3 и чл. 45, ал. 2 и 3 могат да се обжалват пред Софийския градски съд в 3-месечен срок от датата на получаване на съобщението за взетото решение.

Глава IV - РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН ПО ХАГСКАТА СПОГОДБА

Международна регистрация на промишлените дизайни

Чл. 50. (1) Под международна регистрация на дизайн се разбира регистрация, извършена от Бюрото на Международния съюз за закрила на индустриалната собственост, наричано по-нататък "международното бюро", по реда на Хагската спогодба, наричана по-нататък "Спогодбата".

(2) По отношение на трети лица международната регистрация има действие на територията на Република България от датата на изтичане на 6-месечния срок по чл. 8, ал. 1 от Спогодбата.

Срок на действие на международната регистрация

Чл. 51. Срокът на действие на международната регистрация на територията на Република България се определя в съответствие с този закон.

Производство в Патентното ведомство

Чл. 52. (1) Международна заявка, за която Република България е посочена страна, се разглежда в Патентното ведомство по реда на чл. 37.

(2) Патентното ведомство изисква от заявителя да представи декларация за действителния автор на дизайна, ако той не е посочен в международната заявка, като му предоставя 2-месечен срок от изпращането на уведомлението. Когато заявителят не отговори в този срок, заявката се счита за оттеглена по отношение на Република България.

(3) Когато се установи, че заявеният обект или част от него не може да бъде регистриран, се взема решение за отказ и се уведомява международното бюро съгласно чл. 8, ал. 1 и 2 от Спогодбата.

Подаване на международна заявка

Чл. 53. Физически и юридически лица, имащи местожителство или реално съществуващо и действащо производствено или търговско предприятие в Република България, могат да подават международни заявки по Спогодбата в международното бюро чрез Патентното ведомство на Република България.

Международна заявка, за която Република България е страна на произход

Чл. 54. Международна заявка, по отношение на която Република България е страна на произход, няма действие на територията на Република България.

Глава V - ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА

Нарушение на правото върху дизайна

Чл. 55. Всяко използване по чл. 19, ал. 2 в търговската дейност на регистриран дизайн без съгласието на притежателя на правото върху дизайн съставлява нарушение на правото върху дизайна.

Право на иск

Чл. 56. (1) Притежателят на правото върху дизайн може да предяви иск за нарушение.

(2) Лицензополучателят на изключителна лицензия може да предяви иск, ако притежателят на правото върху дизайна сам не упражни това право в едномесечен срок от получаване на уведомление за нарушението от лицензополучателя.

(3) Лицензополучателят на неизключителна лицензия може да предяви иск само със съгласието на притежателя, ако друго не е предвидено в договора.

Искове за нарушение

Чл. 57. (1) Исковете за нарушение на правата по този закон могат да бъдат:

1. иск за установяване факта на нарушението;
2. иск за преустановяване на нарушението;
3. иск за обезщетение за вреди.


(2) Едновременно с иска по ал. 1 може да се поиска и:

1. преработване или унищожаване на предмета на нарушението, а при умисъл - и на средствата, с които то е извършено;
2. публикуване на решението на съда в два ежедневника за сметка на нарушителя.


Искове за служебен дизайн

Чл. 58. (1) Всяко заинтересувано лице може да предяви иск за установяване на служебен дизайн.

(2) Искът се предявява най-късно до една година от узнаването за регистрацията.

(3) При спорове по чл. 17, ал. 2 страната, несъгласна с определеното възнаграждение, може да предяви иск относно размера му.

Искове за преждеползване

Чл. 59. Всяко заинтересувано лице може да предяви иск за установяване на преждеползване.

Искове за авторство и съавторство

Чл. 60. (1) Лице, претендиращо за авторство или съавторство върху дизайн, може да предяви иск през целия срок на действие на регистрацията.

(2) Въз основа на влязло в сила съдебно решение Патентното ведомство вписва автора в Държавния регистър на промишлените дизайни.

Подсъдност

Чл. 61. Исковете по този закон са подсъдни на Софийския градски съд.

Глава VI - МЕРКИ ЗА ГРАНИЧЕН КОНТРОЛ

Основания и приложно поле

Чл. 62. (1) Стоки, пренасяни през държавната граница на Република България, изработени чрез копиране или използване на дизайн, включен в обхвата на закрила на чл. 18, без съгласието на неговия притежател, се задържат от митническите органи въз основа на писмена молба на притежателя.

(2) Молбата за задържане трябва да съдържа подробно описание на стоката. Към нея се прилагат издадени от Патентното ведомство копие от свидетелството за регистрацията на дизайна и удостоверение, че регистрацията е действаща.

(3) Когато притежателят на правото е с местожителство или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България.

(4) Не се задържат стоки в малки количества с нетърговска или непроизводствена цел, както и транзитно преминаващи стоки.

Действия по инициатива на митническите органи

Чл. 63. Митническите органи могат по своя инициатива да задържат стоки, за които считат, че нарушават права върху регистриран дизайн.

Допълнителна регламентация

Чл. 64. Редът и начинът на прилагане на тази глава се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

Глава VII - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Санкции

Чл. 65. (1) Лице, което произвежда, предлага, излага на пазара или съхранява с тези цели продукти, изработени чрез копиране или използване на дизайн, включен в обхвата на закрила по чл. 18, без съгласието на неговия притежател, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

(2) Продуктите се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са и се унищожават, като притежателят или упълномощено лице може да присъства на унищожаването.

(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага в случаите, когато е възможно преработването на продукта, към който е приложен или към който е включен дизайнът - предмет на нарушението, така че да не се нарушава правото на притежателя върху дизайна.

(4) При повторно и при всяко следващо нарушение разпоредбата по ал. 3 не се прилага.

(5) Нарушението по ал. 1 се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено от председателя на Патентното ведомство.

(6) Наказателните постановления се издават от председателя на Патентното ведомство.

(7) Актовете се съставят и наказателните постановления се обжалват и изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Хагска спогодба" е Хагската спогодба за международно заявяване на промишлени образци от 6 ноември 1925 г. в редакцията й от 28 ноември 1960 г.

2. "Парижка конвенция" е Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г., с нейните изменения и допълнения.

3. "Спогодба от Локарно" е Спогодбата от Локарно, установяваща Международна класификация за промишлени дизайни от 1968 г., с последващо изменение от 1979 г.

4. "Местен представител по индустриална собственост" е представител по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за патентите.

5. "Държавен експерт" е експерт по смисъла на чл. 83, ал. 3 от Закона за патентите.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Правната закрила на дизайн, предоставена с този закон, не изключва едновременната му закрила по Закона за авторското право и сродните му права.

§ 3. Този закон се прилага и за искания за регистрация на промишлен образец, по който няма окончателно решение до влизането му в сила.

§ 4. Срокът на действие на закрилата, произтичаща от регистрация на промишлен образец по Закона за търговските марки и промишлените образци, който не е изтекъл до влизането в сила на този закон, се определя съгласно чл. 15.

§ 5. Този закон отменя раздел II от Закона за търговските марки и промишлените образци (обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 56 от 1986 г. и бр. 27 от 1993 г.) и чл. 1, 46, 47, 48, 49, 50, 51 и 52 от същия закон в частта им относно промишлените образци.

§ 6. В Закона за патентите (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; доп., бр. 83 от 1996 г.; изм., бр. 11 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 80, т. 2 думите "промишлени образци" се заменят с "промишлени дизайни".

2. В § 10 от преходните и заключителните разпоредби след думите "служебните изобретения" се добавя "полезни модели и промишлен дизайн".

§ 7. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм. и доп., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм. и доп., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7 и 51 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл.173, ал.2 думите "промишлен образец" се заменят с "промишлен дизайн" и думата "рационализация" - с "полезен модел".

2. В чл. 174 думите "промишлен образец" се заменят с "промишлен дизайн" и думата "рационализация" - с "полезен модел".

§ 8. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42 и 64 от 1999 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 587, ал. 1 думите "промишлен образец" се заменят с "промишлен дизайн".

2. В чл. 588 думите "промишлен образец" се заменят с "промишлен дизайн".

§ 9. В § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр.115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50 и 51 от 1999 г.) думите "промишлен образец" се заменят с "промишлен дизайн".

§ 10. В чл. 31, ал. 1 от Закона за кооперациите (обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 34 и 55 от 1992 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 59 и 103 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 52 от 1998 г.) думите "промишлени образци" се заменят с "промишлени дизайни".

§ 11. В чл. 19, ал. 2, т. 2 от Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 4 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1992 г., бр. 55 от 1993 г., бр. 21, 33 и 59 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г., бр. 57 от 1999 г.) след думата "марки" се добавя "промишлени дизайни".

§ 12. Министерският съвет приема наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на промишлен дизайн и Тарифа за таксите.

§ 13. Председателят на Патентното ведомство издава указания и инструкции по прилагането на този закон.

§ 14. Изпълнението на закона се възлага на председателя на Патентното ведомство.

§ 15. Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в "Държавен вестник".